2012 година - Голямото Предизвикателство.

Всички сме едно цяло

Наистина е така. Всички сме едно цяло и сме свързани помежду си много повече от колкото можете да си представите. Но това е едно от поредните неща, които изобщо не осъзнаваме. Живота на всеки един има отношение към живота на всички останали. Може да не сте се съгласни и сега ще разгледаме един пример.

Прокрай Вас минава човек, който е болен. Той се изкашля и така Ви поръсва с микроби, Вие обаче имате здрава имунна защита и не се заразявате. Но се срещате с приятел с по-слаба такава и той се заразява. После той се вижда с роднина с малко дете и предава вируса на него. Детето бързо се разболява и трябва да отиде до болницата. Бащата толкова бърза за да закара детето, че засича опасно друга кола. Шофьора на другата кола много се ядосва и започва да кара по пътя си гневно, и така в гнева си не вижда пешеходец и го блъска. Шофьора отива в затвора, а пешеходеца остава инвалид за цял живот. Може би никой не знае всъщност от къде наистина причинита. Но в този кръговрат може да се каже, че е от началото на създаване на света. Това е вариант с лош край, но има и много други с добър такъв. Всъщност живота е като поток, на който ние даваме посока.
Но все пак всичко е свързано. Когато някой се стреми към богатстви и го постига, това прави впечатление на останалите. По някакъв начин въздейства на начина им на мислене. Което от друга страна може да се отрази на живота на милиони други хора и т.н. Сами виждате, че въртележката няма край.

Вариантите са изключително много и просто не можем да си представим в колко много ситуации по света имаме отношение. Ако някои не е съгласен с това мога ду дам още много възможни примери и някои реални от личния ми живот, които доказват че отношението ни към света има голямо значение. Това какво може да се върне утре при нас зависи от това, което отправим днес. Трябва да внимаваме и да не се вглъбяваме в себе си като си мислим, че нашия живот си е само наш. НЕ! Той не е! Той е част от живота на планетата и всяко едно нещо в него се отнася към всичко. По пътя на алгоритмите една наша реакция може да предизвика на другия край на планетата нещо, което не подозираме а и може изобщо да не желаем. (В днешно време скоростта на разпространение на информацията е много голяма.) Но ние изобщо не се замисляме върху това. Отношението ни към заобикалящия свят трябва е положително, но и с повишено внимание (да не е наивно). Нещата се въртят както и нашата планета. Докато дойде 2012 година ние наистина имаме възможност да осъзнаем много за света около нас и нас самите. Но трябва да се стремим към него. Ако това е година, която ще предизвика разширение на съзнанието то какво всъщност представлява съзнанието. Кое ограничава в момента съзнанието ни? Ако всяка една наша реакция се отразява на целия свят, то ако всички се опитаме да спазваме поведение насочено към по-добро и светло бъдеще, това ще се разпростре по целия свят. Нали се сещате за какво става дума. Хората могат да създадат на Земята както Рай, така и Ад. От нас зависи всичко. И колкото повече хора правят заедно определено нещо, то толкова по-бързо става.

Времето за материализация на една идея е обратнопропорционално на силата на вибрацията излъчвана от човек желаещ нейното осъществяване. С други думи колкото повече искаме нещо, то толкова по-бързо ще стане. Само, че и тук има уловка, каквото и да искаме трябва да го искаме с отворено сърце (което е обратното на тесногръдо мислене).

Нека се замислим и започнем да работим за доброто. Умереността е най-добрия помощник в такава ситуация, за да се объркаме.